Автор : Йосиф Муньос
Веднъж, по време на нашето посещение на Атон, ние се заблудихме и няколко часа безуспешно вървяхме. Беше към 6 часа вечерта, вече започна да се стъмва. Трябваше да потърсим място, където да пренощуваме. Вървейки по планинската пътека, неочаквано забелязахме под нас купол на църква. Спуснахме се надолу и се озовахме в малък, беден скит, посветен на Рождество Христово. В него живееха 14 гръцки монаси. Те ни посрещнаха много радушно. След като си отпочинахме ни показаха какво работят. Оказа се, че в този скит се занимават с иконопис , строго спазвайки православната традиция, която предписва пост и молитва по време на зографисване. Раул един от моите приятели, който знаеше гръцки, заговори с монасите и започна да им разказва за нас. Аз разглеждах внимателно иконите. Неочаквано погледът ми спря върху една дивна, прекрасна икона на Божията майка.
Самият аз съм иконописец, рисувал съм и съм виждал много икони, но не мога да изразя това, което почувствах, когато видях тази. Буквално сърцето ми замря в гърдите. Не можех да откъсна погледа си от нея и веднага запитах монаха дали не я продават. Но той ми отговори, че това е първата тяхна икона във византийски стил, нарисувана от отец Хризостом и е невъзможно да я продадат. Отново отидох при иконата, дълго я гледах, после пак на няколко пъти се връщах при нея. Преброих колко пари ми остават и казах на монасите: „Давам ви всичко, което имам. Ето и този златен часовник- подарък от майка ми.”Но игуменът отец Климент на всичките ми молби отговаряше: „Не можем да я продадем” Не знаех какво да правя, бях отчаян. Възложих цялата си надежда на Св. Богородица. През нощта, по време на Литургията, когато започнаха да пеят”Достойно есть”, аз паднах на колене и започнах да се моля от все сърце на Небесната Царица да дойде с нас. Когато молитвата свърши, почувствах в душата си необикновено спокойствие и като че ли увереност, че Пресветата Дева ще изпълни молбата ми. Това не беше някакво чувство на гордост и самоувереност, но просто вярата на едно дете, което очаква, че ще стане чудо. Споделих своята надежда със спътниците си.
На сутринта трябваше да тръгнем към 5 часа, за да успеем да се качим на кораба. Монасите излязоха да ни изпратят, нямаше го само игумена. Преди да заминем един от приятелите ми каза: „Ето вече си отиваме, а иконата не дойде с теб.” Отговорих му: „Почакай, още не сме излезли от вратите на скита.” И наистина, в този момент преди тръгването ни игуменът се появи. Той бързо се спускаше по стълбите, като държеше в ръце пакет, увит в хартия. „Йосиф- каза ми той, – Св. Богородица иска да дойде с теб.”Не вярвайки на ушите си попитах: „Коя света Богородица?” „Иверската”- отговори отец Климент. И ми подаде иконата. Поисках да заплатя, защото сам видях колко бедно живееха монасите от скита, но игуменът строго ми каза, че за такава светиня не могат да се приемат никакви пари. Аз целият изтръпнах, почувствах, че става нещо необикновено. Прекръстих се, целунах иконата и дадох в себе си обет, че тя никога няма да стане източник за придобиване на богатство.
Веднага след това тръгнахме към Иверския манастир, за да докоснем иконата до първообраза, който се пази там. В параклиса застанахме на колене и замряхме в молитва пред светинята. Образът на Иверската Божия Майка беше така величествен, така сияйно красив, от него се излъчваше такава духовна сила, че беше трудно да се гледа дълго време. Йеромонахът който се намираше там ми помогна да докосна моята икона до оригинала.
В Монреал се върнахме на 3 ноември 1982г.(гражд. стил). Аз поставих иконата между мощите на някои светии от Киево-печерската лавра и на св. новомъченица Великата княгиня Елисавета Феодоровна. Тук постоянно гореше кандило и аз всяка вечер четях акатист на Пресветата Дева. На 24 ноември, в навечерието на празника свв. Мина, Виктор и Викентий, към 3 часа през нощта се събудих от силно благоухание. Отначало помислих , че то идва от мощите, но когато се приближих до иконата видях, че по ръката на Св. Богородица и Младенеца се стича миро. Отначало помислих, че това е елей от кандилото пред иконата. Тогава взех чиста кърпа, избърсах иконата с нея, но мирото отново се появи. Така измина една седмица. Мирото не спираше да тече и да благоухае.
Много скептици отказват да приемат тайната на това знамение. Някои от тях говорят за измама, други се впускат в изследвания и анализи. Но и изследванията трябва да имат предел, та човешката дързост да не оскърбява Божието милосърдие. Веднъж пожелали да вземат проба от мирото, за да направят химичен анализ. На такива молби Йосиф Муньос обикновено отговаря: „Иконата е пред вас, никой не ви принуждава да приемете чудото. Ваше право е да повярвате или не.”
Източник: http://pravoslaven-sviat.org/2013/05/10/%D1%8F%D0%B2%D1%8F%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D1%87%D1%83%D0%B4%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%BC%D0%BE/
