Суетата и смъртта

Страхът от смъртта е от суета, не от щастие. Точно когато се суетиш и изведнъж си спомниш за смъртта, тя ти се струва непоносим абсурд и ужас. Когато обаче в душата ти е тишина и щастие - тогава и мислиш за смъртта, и я възприемаш другояче. Защото самата тя е нивото на високото, на важното, и в нея ужасява само нейното несъответствие с дребното, с нищожното. В щастието, в истинското щастие, винаги има докосване на душата до вечността и поради това то е отворено за смъртта - подобното познава подобното. В суетата пък няма вечност и поради това тя се ужасява от смъртта.

Александър Шмеман

Радост

Началото на „лъжовната религия" е в неумението да се радваш и по-точно - в
отказа от радостта. Същевременно радостта затова е така абсолютно важна, защото е несъмнен плод от усещането на Божието присъствие. Не може да знаеш, че Бог Е и да не се радваш... Първото, главното, източникът на всичко е: „Моята душа ще се радва в Господа..." (Пс. 34:9). Страхът от греха не спасява от греха. Спасява радостта в Господа. Чувството за вина и морализмът не „освобождават" от света и неговите съблазни. Радостта е основа на свободата, в  която именно сме призвани да „стоим" (Гал. 5:1).

 Александър Шмеман