Християнството и антисемитизъмът

Религиозната съдба на еврейството

Леон Блоа, един страстен католик, бе писал: "Представете си, че хората около вас говорят постоянно и с огромно презрение за баща ви и за майка ви и че отношението ви към тях се изразява с унизителни обиди и сарказми; как ще се чувствате? Тъкмо това правят по отношение на нашия Господ Иисус Христос. Забравят или не искат да знаят, че нашият Бог, който е станал човек, е евреин, преди всичко евреин по кръв, че майка му е еврейка, цвете на еврейската раса, че апостолите са били евреи, както и всички пророци, накрая ­ че нашата свещена литургия е взета от еврейските книги. Как да изразим тогава чудовищността на оскърблението и кощунството, каквото всъщност представлява унизяването на еврейската раса?"

Православните "биг брадъри"

"Биг Брадър" е ниска топка за истинския християнин, но е чудесна дъвка за православните нравоучители. Които сякаш забравиха, че един неслучаен човек от Българската Православна Църква вече участва в Биг Брадър и за съжаление се вписа чудесно в стилистиката на предаването. Много "брадъри" на Православието, дори и вън от телевизионния формат на "Big Brother", усилено практикуват евтината си шоуменска и нравоучителна проповед, която подменя вярата ни със куха фарисейщина.

Представям ви един позабравен, но все още актуален текст на Петя Николова за "православните брадъри":

Бях се зарекла да не говоря  за сагата “Тодор Карагьозов в Биг брадър”, преди шоуто да приключи, за да не ставам част от рекламната кампания на предаването. Сега шоуто свърши и е време да се каже недоизказаното, време е за думи, които няма да бъдат меки. Не мога да замълча, макар да не съм канена в нашето си православно издание на “Голямата уста”, където вече месеци наред изобилства от  похвални слова за великото дело на Тошко. В това православно интернет-студио има водещи и коментатори и май доста многобройна “благочестива аудитория”. Там чухме всичко. Чухме, че Тошко ще свидетелства за православието пред нашето пропаднало общество. Чухме, че той ще извърши “велики дела” на мисионерство и съдбоносна за нашата Църква социално-просветна дейност. Чухме как всички трябва да подкрепяме неговата почти невъзможна мисия. Чухме как “Биг брадър” и целият свят са направили световен заговор (естествено с участието на масоните), който цели предаването да се манипулира и “харизматичната” мисия на Тошко да се компрометира (ясно защо: така искат враговете на православието). Почетохме  и анализите на видни “православни анализатори”, които обсъждаха евентуалните ползи и вреди от това участие и стратегически ни призоваха  “да изчакаме, за да видим какво ще се случи”! Чухме всичко! Доста неща обаче не разбрахме!

Новомъчениците на комунизма

"Комунистите напълниха небето със светци"

архимандрит Арсений (Папачок)

Аятоласи на новочекизма - Николай Фенерски

" Един приятел преди седмица ми казва, че не разбира хората като мен. Щото как съм можел да се пиша християнин, след като съм способен да убия – за да защитя семейството си например, или да открадна – за да нахраня семейството си например… Ако си християнин, заявява човекът, не би трябвало да помислиш дори, че си способен на такъв грях. Ама че тесногръдо отношение, помислих си. Невъзможно, ограничаващо, едностранчиво, плоско, да, най-вече плоско, евклидово, двуизмерно отношение към християнството. "

Николай Фенерски

Източник: http://www.pravoslavie.bg/%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%BD%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0/%D0%BD%D0%B5%D0%B3%D1%8A%D1%80%D1%8A%D1%82-%D1%81%D0%B8-%D0%B5-%D0%BD%D0%B5%D0%B3%D1%8A%D1%80/

Кратка проповед от Антоний Сурожки

… Владика Антоний Сурожки разказва как по време на една литургия излязъл на проповед и казал следното:

„Вчера на вечерната служба дойде една жена с дете. Беше с панталони и без забрадка. Някой от вас ѝ е направил забележка. Тя си заминала. Не знам кой от вас ѝ е направил забележката, но заповядвам на този човек до края на живота си да се моли за нея и за това дете, за да ги спаси Господ. Защото заради вас тя може никога повече да не дойде в храма“.

Обърнал се и се оттеглил. Това била цялата проповед.

Източник: http://zadrugata.com/2015/10/02/%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD-%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D1%83%D1%82%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%B4-%D0%BD%D0%B0-%D0%B2%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BA/

Бог разпнат

Автор: Артър Кац

 Ето темата ми тази вечер: разпъването на Исус; още по-точно: кръстът на разпънатия Месия. Бързам да кажа „кръстът на разпънатия Месия”, за да не помислите, че става въпрос за предмета, който хората залепят до кормилото на колата си или носят на верижка на врата си; за предмета, който украсява много църкви и домове. Не говоря за този кръст, а за кръста на разпънатия Помазаник. Павел написа: „бях решил да не зная между вас нищо друго, освен Исус Христос, и то Христос разпънат”. Мисля, че това решение е било мъдро и най-вероятно му е струвало скъпо, защото е бил евреин. Има нещо особено в еврейския ум - той иска да знае много неща заради себе си. Вероятно на Павел му е била нужна много дисциплина и изключително усилие на волята, за да не се интересува от нещата, които са били интересни, но странични. Умовете на много от тези, които сега ме слушат, са или бойно поле, или игрище за всякакви идеи и желания. Уверявам ви, че ако сте завършили училището на „Плейбой”, на спортните списания и на всички други неща, към които умът лесно се привързва, ще се привържете лесно и за духовни и религиозни неща, освен ако не изберете алтернативата. Това е защото най-силното желание на ума е да бъде зает с нещо. Ако знаехме колко е важно разпъването на Христос, щяхме да се подготвим и нямаше да позволим в умовете ни да се преплитат хиляди неща. Щяхме да оставим Бог да ни даде основополагащото за вярата и живота ни разбиране – разбирането за Христос, и то разпънат. Това е отговорът на приумиците и фантазиите, на които сме склонни.

Все по-ясно ми става, че вместо да признаем, че Бог да ни създава по образа си, повечето от нас сме го измислили по наш образ. Много хора си фантазират. Въпреки, че използваме името „Исус”, изглежда, че всеки от нас има собствена версия за Исус. Ако твоят Исус е различен от този, който бе разпънат на кръста, ти имаш Исус, който преследва собствените си интереси – Исус, когото си моделирал по собствения си образ. Тези фантазии са вдъхновени от многото портрети на Исус, които съвременното поколение може да си купи на плакати. Всеки от тези портрети е по-внушителен от изображенията, които хората са имали преди години. Тези Исусосвци са юначни, мъжествени, привлекателни, очарователни, но ви уверявам, че дори най-големият художествен талант и най-силното въображение не могат да предадат гледката на разпънатия Исус. Отчаяно и спешно се нуждаем да го опознаем точно какъвто е. 

Изборът между ляво и дясно според Александър Шмеман

Автор: Борис Маринов

Като трета голяма тема в „Дневниците”, поне според мен, може да бъде посочен светът на политическите идеи, „лявото” и „дясното” и тяхното взаимно отношение към и с християнския светоглед. Противно на често натрапваната препоръка, че истинският християнин трябва да стои далеч от света, о. Александър проявява жив, действителен интерес към случващото се както в собствената му държава (САЩ), така и навсякъде по света, особено в бившия Съветски съюз. Наблюденията и отсъдите му по отношение на „лявото” и „дясното” и въобще на света на голямата политика са не по-малко честни и правдиви, отколкото и тези за църковната съвременност, в която живее. Те са всъщност взаимно свързани. Едновременно живо интересуващ се от съвременния свят в цялото му многообразие обаче, той през цялото време остава на първо място верен на своята църковна идентичност и е дълбоко необвързан с нито една политическа програма. При него отсъства каквато и да било вътрешна симпатия към едно или друго течение или тенденция от политическия спектър: „За мен – четем в „Дневниците” – става все по-очевидно, че – в дълбочината на своето подсъзнателно и ирационално – „дясното” и „лявото” са именно des états d’âme (състояние на душата) и поради това те са страшни: всяко от тях именно в своята слепота” (Втора тетрадка, 13 април 1975 г.). И още по-категоричното: „Прочетох книгата на „левия” журналист Jean Lacouture. Все същото чувство, че са ми еднакво противни – при това отдавна – и десните, и левите” (Първа тетрадка, 26 април 1974 г.).

Суетата

Автор: Георги Марков

  Ти пак се търсиш в очите на другите, сякаш те са огледалата, които трябва да засвидетелстват твоя живот. Ти живееш в безспирно оглеждане – умишлено и инстинктивно. Ти искаш да се насладиш на ефекта, който мислиш, че предизвикваш с появяването си, с жестовете си, с гласа си, думи, действия. Ти си петимен да доловиш светлината на одобрението, неона на очарованието или смайването. Ти си петимен да бъдеш желан център на внимание, да чувстваш как другите са се обърнали към теб, как те приемат с възхищение или завист, а ти шестваш пред техните очи като герой, който те не са и не могат да бъдат.

Старецът Порфирий и любовта към грешника

  Старецът Порфирий ми каза един ден: „Понякога идват при мен момчета и девойки. Бедните деца, какво ли не са направили, извършили са всички плътски грехове, но аз ги обичам.“

Старецът не оправдаваше делата на децата; определяше ги като плътски грехове, но същевременно ги обичаше като скъпоценни души, „за които умря Христос“. С любовта си той ги привличаше като магнит и постепенно ги изцеляваше от тяхното идолопоклонническо отношение към тялото. Това бащинско поведение на стареца беше погрешно схващано от някои консервативни пуритани, които се оплакваха от него, а и от някои безотговорни прогресивни хора, които пък го почитаха заради същата причина: че уж старецът „толерира“ плътските грехове. Те не разбираха, че грехът не се побеждава нито с нетърпеливото осъждане на грешника, нито със задължителното легализиране на падането в грях.

Старецът се бореше ефикасно с греха, като обичаше грешника и като му помагаше в осъзнаването на отговорността за греха му, а и като го окуражаваше да се промени в Христа – и от вината да стигне до покаянието и прошката, както и да заживее нов живот в Христа.

Той обичаше да води душите към обновен живот, а не да ги измъчва с миналото им.

Източник: http://zadrugata.com/2015/10/04/%D1%81%D0%B2-%D0%BF%D0%BE%D1%80%D1%84%D0%B8%D1%80%D0%B8%D0%B9-%D0%B8%D0%B7%D0%B2%D1%8A%D1%80%D1%88%D0%B8%D0%BB%D0%B8-%D1%81%D0%B0-%D0%B2%D1%81%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%B8-%D0%B3%D1%80%D0%B5%D1%85%D0%BE/

Кратка биография на Йосиф Муньос Кортес - José Muñoz-Cortes

Автор: Константин Тодоров

Йосиф Муньос Кортес е роден на 13 май 1948 година в град Валпараисо, в Чили. Родителите му са испанци от благороден произход. От ранно детство момчето било възпитавано от майка си – дълбоко вярваща католичка – в дух на благочестие. Тя го научила на особено почитание към Пресвета Богородица. Още като малък у Йосиф се проявило милосърдното му сърце – той раздавал на бедните в църковния двор от джобните си пари, които получавал от майка си. Йосиф бил допускан в женския манастир на кармелитките, където понякога прислужвал в църквата. Когато бил още на дванадесет години той попаднал в храма на Руската Задгранична Църква в Сантяго, където служел Чилийският архиепископ Леонтий. Момчето било така трогнато от добротата и сърдечното отношение на владиката, че започнало да посещава този православен храм. По-късно, когато Йосиф навършил четиринадесет години, архиепископът по негова молба го приел в Православието. Владика Леонтий старателно се грижил за духовното израстване на юношата и подхранил у него стремеж към монашески живот.

Чудотворната Иверска Монреалска икона - 2

Автор : Йосиф Муньос

Ето вече 12 години пътувам навсякъде с тази света икона и раздавам памучета, напоени с мирото, изливащо се от нея. Миналата година бях само три седмици у дома – толкова хора търсят помощта на света Богородица! И толкова чудеса стават от пречистия И лик, толкова изцеления – и физически и духовни!

Винаги при посещенията на иконата много богомолци – и стари, и млади – бързат да се изповядат и да се причастят. Пресветата Дева помага на всички да почувстват по- ясно своята греховност пред Нейния Син, Иисус Христос. Даже невярващи и най- големи скептици свидетелстват, че при срещата си с мироточивата Св. Богородица внезапно са изпитали потребност от покаяние и са прекланяли колене пред Нея със сълзи на очи. И макар, че най-често великото чудо на вътрешното освобождение на греха се извършва тихо, в сърдечната „святая светих”, много хора са ми разказвали как чрез мироточивия образ са се освободили от гнетяща ги страст, получили са духовно просветление, умиротворение и яснота.

Разбира се има и такива, които идват като на зрелище и любопитно разглеждат как изтича мирото. Те не получават духовна полза от иконата. Но понякога и случайно попаднали пред нея хора преживяват истински вътрешен прелом и приемат Православието.

Запитаха ме веднъж защо иконите имат толкова голямо значение днес. Отговорих: защото сега има толкова много неприлични неща. Искате или не искате-те са пред вас, те са навсякъде около вас, дори и когато не ги гледате. А за иконата свети Йоан Дамаскин казва, че тя е пост за очите. Както когато гледаме телевизия, отровата влиза през очите, така и когато гледаме иконите, през тях прониква предпазващото от отровата лекарство.

Чудотворната Иверска Монреалска икона

Автор : Йосиф Муньос

Веднъж, по време на нашето посещение на Атон, ние се заблудихме и няколко часа безуспешно вървяхме. Беше към 6 часа вечерта, вече започна да се стъмва. Трябваше да потърсим място, където да пренощуваме. Вървейки по планинската пътека, неочаквано забелязахме под нас купол на църква. Спуснахме се надолу и се озовахме в малък, беден скит, посветен на Рождество Христово. В него живееха 14 гръцки монаси. Те ни посрещнаха много радушно. След като си отпочинахме ни показаха какво работят. Оказа се, че в този скит се занимават с иконопис , строго спазвайки православната традиция, която предписва пост и молитва по време на зографисване. Раул един от моите приятели, който знаеше гръцки, заговори с монасите и започна да им разказва за нас. Аз разглеждах внимателно иконите. Неочаквано погледът ми спря върху една дивна, прекрасна икона на Божията майка.

Къде е Бог, когато умират деца?

Автор: О. Георгий Чистяков

О. Георгий Чистяков е богослов, филолог и историк. Енорийски свещеник в московския храм "Св. Козма и Дамян" и предстоятел на храма "Покров Богородичен" в  Детската републиканска клинична болница. Член на управителния съвет на Руското библейско дружество и на Международната асоциация за изучаване на отците на Църквата.

За последния месец погребах шест деца от болницата, където всяка събота отслужвам литургия. Пет момченца: Женя, Антон, Саша, Альоша  и Игор.

И едно момиченце - Женя Жмирко, седемнадесетгодишна красавица. От нея в иконостаса на болничната църква остана икона на свети великомъченик Пантелеймон. Тя умря от левкемия. Умираше дълго и мъчително, не й помогна нищо. И този месец не е с нещо по-различен. Пет детски гроба за един месец - това е статистиката. Неумолима и убийствена, но статистика. Максимка, Ксюша, Настя, Наташа, Серьожа...

Днес посетих трима болни: Клара (Мария), Андрюша и Валентина. И тримата умират - тежко и мъчително. Клара е възрастна жена. Приела е неотдавна светото Кръщение, но човек би си помислил, че цял живот е живяла в Църквата  - толкова е светла, мъдра и прозрачна. Андрюша е на 25 години, а синът му само на годинка. За него се молят десетки, дори, струва ми се, стотици хора, намират му лекарства, карат го с кола от болницата в къщи и обратно, събират пари за леченито му - а метастазите са плъзнали навсякаде. И този ден не е с нещо по-различен от останалите.

Православнaта СС гвардия на руския патриарх - Видео

Движение "Сорок Сороков" - пазителите на православните ценности в Русия!

Ултраси,скинхеди,боксьори и обикновени хулигани.

Руската православна църква и лично нейния патриарх ежедневно се възползват от услугите на тези здрави момчета.  

Православни силоваци не липсват и у нас. Макар и да не са така добре организирани. Но за тях друг път.

Рафаил (Берестов) слага и маха рога в "Зограф" - Видео

Откъс от филма "Неочакваният Атон" на Юрий Воробьевский

 публикуван в сайта www.budiveren.com

   "Това безумие не подминало и българския манастир "Зограф", който някога приютил нашите монаси. В манастира от България специално пристигнал чиновник с ранг на зам. министър за да обясни на братята, че о. Рафаил и неговите послушници били руски специални агенти, които с хитрост искат да превземат древната обител. Страстите бушували се стигнало дотам, че един ревностен послушник тръгнал даже да бие руските монаси, но ето ти беда! В същия ден на носа му израснал огромен рог,  което било видяно и засвидетелствано от много хора. Всички били поразени и нещастникът бил принуден да отиде при отец Рафаил и да иска прошка. И наистина този странен недъг се махнал."

"Свидетелствата" на Рафаил (Берестов) за българските монаси продължават:

http://klin-demianovo.ru/http:/klin-demianovo.ru/analitika/48613/volnaya-borba-ob-odnom-afonskom-poedinke/

http://www.russdom.ru/node/5381

По-късно отец Рафаил ми разказа: «Дойде един от старите монаси и ми каза направо: "Преди ние дружахме със Съветския Съюз, а сега сме приятели с Америка. Не искаме нашите младежи да бъдат възпитавани от руснаци"»

Явлението Рафаил (Берестов) не се приема еднозначно и в Русия. Но за съжаление в България "проповедите" на подобни гастрольори се разпространяват от много православни сайтове.

Филм-изповед на бивш екстрасенс. Потресаваща история за срещи с бесовете.

bg-mamma.com свидетелства

Изключителни свидетелства от реални хора за съприкосновнието им с бесовете:

https://www.bg-mamma.com/index.php?topic=176062.msg3529213#msg3529213

"преди 5 или 6 години ме нападна един мъж някъде около полунощ. Прибирах се към квартирата си, уличната лампа беше изгоряла, оставаха ми няколко метра до вкъщи. Трябваше да изкача едни стълби; бях някъде по средата им, когато отгоре изникна един мъж и когато се изравни с мен допря нож до гърлото ми. Искаше да му направя свирка. Направих му...и останах жива......бях девствена тогава...много тежко го преживях, ходих и на невролог и на психолог, изписаха ми куп "розови" лекарства.....както й да е. Тогава не отидох в полицията, защото не видях лицето на този мъж, беше януари, той беше облечен с шуба, която покриваше долната част на лицето му, а нагоре имаше шапка, абе нищо не видях, тъй като както казах уличната лапма беше изгоряла..., но отидох в църквата, която беше в квартала, не знам защо, просто имах такава потребност.

Сталин - вожд и учител на православното човечество

Християнска непрактичност

Автор: Миленко Йергович, в. Ютарни лист

....
Чувствам се като поклонник, защото съм в града на митрополит Кирил.
С първото си име - Коста Пацо, той е роден в София в албанско православно семейство. По-късно получава името Константин Марков Константинов. Следва теология в Софийския университет “Св. Климент Охридски”, където през 1927 г. защитава докторантура и веднага след това се замонашва. Вече като монах, следва философия в Берлин, а през 1936 г. , едва 35-годишен, става епископ, а две години по-късно и пловдивски митрополит.
Когато през 1940 г. България се присъединява към Тристранния пакт, в страната влизат в сила и антисемитски закони, на които още през ноември се противопоставя Светия Синод, начело със Софийския митрополит Стефан. Отчасти заради това, а отчасти заради неувереността и нерешителността на цар Борис III и държавната власт, прилагането на законите и депортирането на евреите дълго бива отлагано, докато нещата не задвижва немският посланик в София - Адолф Бекерле, който пише до Берлин за противозаконните и проеврейски действия на митрополит Стефан. След това, в началота на март 1943 г. правителството решава да предаде първата група от 800 евреи. Стефан се намесва и успява да отложи решението. Веднага след това започва подготовката за депортиране на 1500 пловдивски евреи, което е възпрепятствано, благодарение на усилията на митрополит Кирил.

Ти си лоза истинна - хор "Рустави"

Нюансите на човешкия характер

"Архипелаг Гулаг"

Автор: Александър Солженицин

Нашите руски пера пишат на едро, преживели сме какво ли не, а почти нищо не сме описали и назовали, ала за западните автори с техния навик да разглеждат през лупа всяка клетчица на битието, да разклащат аптекарското шишенце в лъчистия сноп на прожектора, това е епопея, това са още десет тома „По следите на изгубеното време“: да разкажат за душевния смут на човека, когато килията е претъпкана двадесеткратно, а няма кофа и до клозета водят хората един път в денонощието! 

Естествено, тук има много технически начини, които са им неизвестни: за тях не е изход да пикаеш в брезентовата качулка и изобщо биха отхвърлили съвета на съседа да свършват работата в ботуша си! А между другото това е почерпан от проверената мъдрост съвет и ни най-малко не означава да си развалиш ботушите, нито пък да се сведе функцията им до кофа за ходене по нужда. Това значи: ботушът трябва да се свали, да се обърне наопаки, след това кончовът да се подгъне навън и по този начин да се образува закръглен улей, толкова желаният съд!

Но затова пък с какви психологически варианти западните автори биха обогатили своята литература (без какъвто и да е риск банално да повторят прочутите майстори), стига само да знаеха режима в същия този Минусински затвор: за храната четирима разполагат само с една чиния, а питейната вода се полага по едно канче на човек за през целия ден (канчета има). И ето че единият от четиримата използува общата чиния, за да облекчи напиращата го отвътре потребност, но преди обяда отказва да предостави своя запас от вода за измиването й. Каква конфликтна ситуация! Какъв сблъсък между четири характера! Какви нюанси!

(Не се шегувам. Тъкмо така се разкрива дъното на човека. Само че руското перо няма кога да опише това, а руският човек няма кога да го прочете. Не се шегувам, защото само лекарите ще ви кажат как месеците в такава килия погубват за цял живот здравето на човека, дори да не е бил разстрелян по времето на Ежов и да е реабилитиран при Хрушчов.) 

Православен хиджаб

"Да говоря всички езици човешки и дори ангелски,

щом любов нямам,

ще бъда мед, що звънти, или кимвал, що звека. 

Да имам пророчески дар и да зная всички тайни,

да имам пълно знание за всички неща

и такава силна вяра, че да мога и планини да преместям, -

щом любов нямам,

нищо не съм.... "

Открийте разликата между руското православие и исляма: 

Дали пренатягането на някои свръх-християни ще доведе до нещо по-различно от обикновен фанатизъм подобен на ислямския?  Вече има казашка морална полиция, подобна на салафитската такава. Има и православни аятоласи, които всеки ден дават инструкции, кого точно трябва да мразим. Има и легиони "правоверни" готови да претворят думите на омраза в дела. И всичко това за "по-голяма Слава Божия"?!

 По плодовете им ще ги познаете.

 Какъв е смисъла от тази показна свръхрелигиозност при положение, че Русия си остава сред държавите с най-високи нива на корупция. Ако дори от едното глупаво крадене не могат да се откажат, за какви християнски добродетели говорим въобще? Кого лъжат, че това е по-по-най-християнското поведение? Къде са плодовете на този вид християнски живот? Защо хиляди недъгави деца в Русия са изоставени по социалните домове и единствената им надежда за живот е да бъдат осиновени от родители от "морално пропадналия" Запад. Какви са резултатите, ако щете, от труда на това свръх-християнско общество?

 Нефт, оръжия! Друго?

 Е да, култура. В каторгата, на границата между живота и смъртта, се пишат гениални романи. Парадоксално, но факт.

Но нима вярата в Христос има за цел да създава каторжници?

 Великоруския шовинизъм е по-бесовски дори от болшевизма. Защото ако по времето на комунистите поне имаше мъченици за вярата, то сега има ултраси и чиновници на вярата.

 Но както всички врагове на Христа и тези ще се сгромолясат безславно. Защото: "Всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат"

"Мъжете коленичат само пред Аллах" - предизборен плакат на Хизбула

Филмът "Остров" - бг субтитри

Църквата - кораб

Автор: св. Игнатий Брянчанинов

Пред погледа ми е величествено море. На север то в повечето случаи е мрачно и бурно; но от време на време е и прекрасно. Обширно море! Дълбоко море! Ти привличаш към себе си и погледите, и мислите. Несъзнателно гледам цели часове към морето. В тази гледка няма разнообразие; но погледът и мислите не могат да се откъснат от него: сякаш плават по просторното море, сякаш се потапят в него, сякаш потъват в него. Какво вдъхновение се пази в недрата на морето! Каква пълнота се чувства в душата, когато очите се насладят и се наситят на съзерцанието на морето! Да погледнем, приятели, да погледнем към морето от нашия манастирски приют, поставен от ръката на Божия промисъл до морето.

Зад морето има друго море: столицата на могъщия Север. Великолепен е видът й през морето, от морския бряг, на който е разположен манастирът на преподобния Сергии¹. Това море е част от известния Белт. Широко се разпростира то, кристално, сребърно, между полегати брегове. Затворено е от Кронщат, след който безпределността на морето се слива с безпределността на небето.

Папа Стратис - добрият самарянин

500 до 600 бежанци пристигат на о. Лесбос всеки ден

Бежанците ходят до 60км за да достигнат мястото за регистрация.

Ресурсите на острова  едвам стигат.

Някои от местните жители правят всичко по силите си за да помагат...

Аз съм отец Стратис. Идвам от Митилини от село Параколия.
На тези земя където сме ние сега и където живеем ние идваме за да бъдем полезни.

Заради респираторно заболяване отец Стратис използва апарат за дишане на кислород целодневно.

Нашата организация Агкалиа започна да помага на хората, които прекосяват морето, неофициално от 2007 и официално от 2009г. 

Агкалиа осигурява място за отдих по дългия път на бежанците.  Малко храна и почивка за през нощта. 

Трябва да разберете, че тези хора бягат от куршумите. Това са хора, които ходят по 10, 18, 20 часа. Както ми каза един сириец: Мога да ходя повече от 50км само за да спася детето си. За нас това са хора в нужда. Когато видиш човек изхвърлен на брега на Лесбос, дете или майка да плачат. Никога няма да питаш дали са християни или не, за да им дадеш храна. 

Нашият живот е много кратък, изклюително кратък. Така че нека го изпълним с добри дела. Ако правим добри дела на другите, и ние ще получим същото.

Кратък филм за Света Гора

"Попрището кратко" от архимандрит Серафим (Алексиев)

ПОПРИЩЕТО КРАТКО

О, Господи, животът ни какво е?
Стремеж към власт, борба за трон нетвърд!
Лъжи, измами, грохот неспокоен,
летеж към суети!... Накрая - смърт!

Пази ме Ти от устрем към успехи,
догонвани по пътя на греха!
Не ща отличия, не ща утехи,
които са петно за съвестта!

Ако на други даваш власт и сила,
на мен по скромен жребий отреди
да бъда като птичка лекокрила
щастлив и прост, със обич във гърди!

Не ща известност, нито чест, която
събужда завист, мъст и злъчен смях.
Дай твърд да съм в решението свято -
да не купувам щастие със грях!

Аз предпочитам тук да съм последен,
ала по Тебе да усещам глад,
и слънцето над моя покрив беден
да грее с мир, да сипе благодат!

Та щом завърша попрището кратко,
излязъл от измамната мъгла,
с мир да помоля: “Приеми ме, Татко!”
и Ти с любов да ми речеш: “Ела!”

Октомври 1975 г
Архимандрит Серафим (Алексиев)

Хор "Йоан Кукузел"

ПатрЕотарството настрана! Но българските православни песнопения са неповторими.

Неумираща любов

Автор : Ричард Вурмбранд

Когато бях в затвора се разболях много, много тежко. Имах туберкулоза на цялата повърхност на двата бели дроба; четири прешлена също бяха атакувани от туберкулоза. Имах също и чревна туберкулоза, диабет, сърдечна недостатъчност, жълтеница и други заболявания, които даже не мога да си спомня. Бях близо до смъртта.

От дясната ми страна беше свещеник, който се казваше Иску. Той беше игумен на манастир. Този човек, може би в четиридесетте си години, бе толкова измъчван, че бе на умиране. Лицето му обаче бе ведро. Той говореше за своята надежда за рая, за любовта си към Иисус Христос, за вярата си. Излъчваше радост.

Паметник на Юда в Русия

Източник: http://literaturensviat.com/?p=39746

....Трябва да се отбележи, че идеологията на каинитите получила своеобразно продължение в идейно-политическата практика на руския болшевизъм. Митрополит Йоан (Сничов) в книгата си “Самодържавие на Духа” (СПб.,1995) напомня на съвременния читател историята за това как в Симбирска губерния, в родния край на Улянови, дошлите на власт болшевики решили да издигнат паметник на някой от богоборците. Отначало изборът им паднал върху Луцифер. Но след като размислили и счели тази фигура за несъвместима с материалистичния мироглед, те се обърнали към Каин. Но и този библейски антигерой бил отхвърлен от тях, защото го признали за исторически недостоверен. Накрая в околийския град Свияжск бил издигнат паметник на Юда Искариот - като на първия революционер, въстанал срещу Христа.

Актът на издигането на  подобен паметник е дълбоко символичен. През ХХ век - историческия апогей на богоотстъпничеството, Юда станал, може би най-типичният герой.

Но колкото и да е парадоксално, и апокрифният образ на Юда - “приятел на Иисус” при все това е типичен за ерата на повсеместното богоотстъпничество и богоборчество. Той е средоточие на коварството, злото, опитващо се да се премени в дрехите на доброто; концентриран израз на стремежа на лъжата да се извиси над Истината, да оправдае себе си и да я очерни....

Братко мой!

Автор: Артър Кац

Дахау, Германия
Йом Кипур, 1953 г.

Снощи ефрейтор Голдън отиде да празнува Кол Нидре. Аз пък взех три дни отпуск и хванах влака за Мюнхен. Какво по-подходящo прекарване на най-тържествения ден в еврейската година за един евреин от това да се разхожда из концентрационния лагер в Дахау, оставен да служи като някакъв зловещ мемориал?

Бях напълно неподготвен за това, което ме посрещна в този музей на смъртта. Вървях през лагера, край халетата, в които някога са били наблъскани онези мършави, приличащи на скелети евреи, по околните улички, където непокътнати стояха местата за войниците с камшици и извисяващите се на фона на сивото небе вишки. Влязох в стаята на Herr Kommandant, където под стъкло бяха изложени парчета писма, раирани униформи, инструменти за изтезания, снимки на купчини коси, купчини зъби, купчини тела, тикани от булдозери към зеещи ровове – безмълвни свидетелства за неописуем ужас.

Следваха газовите камери с дюзите по тавана. Тук моите братя са били наблъсквани като добитък в товарни вагони. Жени и деца. Чисто голи. Старци и момчета. Виждам ги до мен сега, приличащи на скелети, сякаш ходещи мъртъвци. Вратите хлопват. Дюзите над главите се отпушват и засвистяват. Стоя сред тази голяма, празна стая и слушам ехтящата от голите стени около мен какофония от викове и молитви. Виждам ужасни фигури да се гърчат в агония на пода, бяла плът, изпъната по сухи кости, изоставили всяко благоприличие при срещата си със смъртта – свалила и тя всякаква маска. Виждам голи жени, зашеметени и невярващи, притискащи подпухнали бебета о увисналите си, сухи гърди... малки деца, вкопчени в кльощавите крака на майки и бащи, крещящи в неописуем ужас... подът, залят в повръщано, кръв и човешки изпражнения.

Аятоласи на новочекизма - Силвестър Янакиев

"Да честитя рождения ден на президента Маринкин? Добре че съм добър християнин и няма да му пожелая да не види следващ :)"

Отец Силвестър Янакиев - 14 Май 2015г.

Християни ли са "православните"?

"Сега не живеем във време, в което е модерно да си православен" казва свещеник  Владимир Дойчев.

Каква кокетна неистина!

С просто око се вижда, че в момента е ултра-модерно да си "православен". Ултраси-православни колкото щеш. Разходете се из Фейсбук и ще видите легиони от "православни" "спасяващи" България. Всички комунисти станаха православни. Всички мутри - ктитори, а някои даже и архонти.

 Не ме разбирайте погрешно, аз самият съм православен християнин. И не защото такава е традицията - о, колко много ми се иска да я наруша! Но "уви", няма как да се разбунтувам, защото православната вяра за мен е най-истинната и най-спасителната.

 Tа от това нестихващо крещене за "Православието" неусетно забравихме, че преди всичко православните са християни! Да си християнин няма същия политически заряд, като да си "православен". Но пък  в него се съдържа думата Христос. Това което право-славим, и това, от което легионите се страхуват.