"Двусмислеността на ума /"надмеността"/ и неговата главна функция - анализът. В този умен анализ обикновено всичко е вярно, но като цяло той е почти неизбежно тъмен, разрушителен и плосък. Умът познава само едно измерение. И поради това този анализ в крайна сметка - и колкото и това да е страшно - съвпада с анализа на дявола. В него всичко е вярно и всичко е лъжа. По отношение на този ум не само поезията, но и богословието, и всичко останало трябва да бъдат глуповати, тъй като умът е носител и разсадник на гордостта в човека, тоест на онова, което го е довело до падението.....
Означава ли написаното по-горе "апология на глупостта"?
Не, тъй като в нашия паднал свят глупостта също е от дявола и също е гордост. И нещо повече - в пределите си тя по някакъв начин съвпада с ума. Неслучайно в нашият свят глупавите преуспяват не по-зле от умните, а често и повече. И това е така, защото това, което ние наричаме глупост, е всъщност разновидност на същия този наш паднал ум. Всъщност умът само изглежда "умен". Докато в действителност неговата глупост е замазана, замаскирана от "анализа", тоест от умението да привежда, така да се каже, в порядък мисълта, идеите, фактите, да представя глупавото като умно.
Какво, "умни" или "глупави" са били хора като Маркс, Фройд, Хитлер, Сталин? Или пък Набоков, Харнак, Валери, Андре Жид, Хемингуей и т.н?
В крайна сметка по отношение на главното са очевидно глупави. По отношение на неглавното обаче те са умни. В падналият свят това е грандиозна - и повтарям това- демонична операция по замаскирането на основната и "съществена" глупост, тоест гордостта, чиято същност е в това, че бидейки глупост -тоест слепота, самоизмама и низост, тя "хитроумно" се предстявя за ум.
Това означава, че в света си противостоят един на друг не умът и глупостта /те са "заедно", те се предполагат взаимно, вкоренени са едно в друго/, а умът -глупост, тоест гордостта и смирението. Смирението е божествено и затова преодолява и побеждава и ума-гордост, и глупостта -гордост."
Шмеман - "Дневници"
