06 януари 2019

Цитати от Николас Гомес Давила

— Който иска да знае какви са сериозните възражения към християнството, трябва да попита нас. Възраженията на невярващия са глупави.

— Забрави за доказателствата си. Аз слушам не твърденията ти, а гласа ти.— Този, който не се приспособява към живот сред противоречиви очевидности, накрая се приютява сред добре подредени измами.

— Днешният човек разглежда дори най-безобидната истина като непоносима дързост.

— Либералният ум не разбира, че ужасите, които го плашат, са обратната страна на илюзиите, на които се възхищава

— Високопарността на посланика обикновено е пропорционална на незначителността на посланието.

— След внимателното вглеждане в съседа, адът не изглежда вече чак толкова несправедливо наказание.

— Порнографът е изразителят на съвременната душа.



— Проблемите на цялата тази „съвременна младеж“ са съвършена скука.

— Християнството не учи, че проблемът има решение, а че на хлопащия ще се отвори.

— Всеки християнин е бил непосредствено отговорен за закоравяването на сърцето на някой невярващ. 

— Християнството не решава „проблеми”: то ни задължава да ги преживяваме на по-високо ниво. Който настоява те да бъдат решени, обрича християнството на иронията, съпътстваща всяко решение.

— Бог не е задължение да се отречем от всичко. Той е увереност, че накрая няма да бъдем разочаровани.

— Нашата епоха произвежда по-лесно от други това, за чието производство не се изисква талант.

— Вярата почиства ума.

— За истински важното не съществуват доказателства, а само свидетелства.

— Вярата в Бога не е вяра в Бога: тя е невъзможност да не се вярва в Него.

— Активизмът има само един предел – ада.

— Образованият човек е измислил ритуалите, за да се защити от прямотата на глупака.

— Неверието не е грях, а наказание.

— Наивността на умния либерал постоянно обърква наблюдателя .

— В океана на вярата уловът се извършва с мрежите на съмнението.

— Вярата не е приемане на някакви убеждения, а внезапно озарение, което ни събаря на колене.

— Тълпата се възмущава от безсърдечието на онзи, който не позволява на неопитни и несръчни ръце да оперират болния.

— Някои катастрофи предизвикват в епохите течение, без което човечеството би се задушило.

— Познанието се гради върху умни подозрения, а не върху безспорни категоричности.

— Ако се вслушаме в шепота на изповедта, ще разберем, че човекът има нужда не толкова от поучение, колкото от екзорсизъм.

— Славата е лотария за не особено талантливите.

— Да изберем възможно най-незабележителното съществуване. Истинският дисидент не е концептуално нито брадат, нито голобрад.

— Който не подушва миризмата на сяра в модерния свят, е лишен от обоняние.

— Философът не доказва, той показва. Нищо не може да бъде казано на невиждащия.

— Богословът извращава богословието, стремейки се да го превърне в наука.Търсейки принципите на благодатта.

— Духът не се предава от един смъртен в друг с помощта на формули. Не чрез понятията преминава духът от душа в душа, а в едно пропукване на гласа.

— Новините са заместители на истините.

— Грехът престава да изглежда фикция, когато усетим шамара на естетическата му вулгарност.

— Вярвам повече в усмивката, отколкото в гнева на Бог.

— Душата е количество, което намалява със струпването на индивиди.

— Единствено скептицизмът пречи на неспирната интронизация на идоли.

— Глупакът възклицава, че отричаме проблема, когато показваме лъжовността на любимото му решение.

— Невъзможно е да говорим директно за безценното.

— Просветлението е плячката на победения.

— Капитализмът е вулгарното лице на днешната душа, а социализмът – отблъскващото.

— Понеже е чул, че религиозните твърдения са метафори, глупакът решава, че те са измислица.

— Нашите истини трябва да пазим не толкова от обиждащата ги посредственост, колкото от защитаващата ги посредственост.

— Истината приемаме не защото я обсъждаме, а защото съзряваме.

— В течение на няколко века „освобождаването на човека“ се свежда до насърчаването на неговото вулгарно поведение.

— Простакът се отличава от културния човек по участието на първия в „културния живот”.

— Усвоена от глупаци, истината оглупява.

— Не само всичко умира, но почти всичко пропада.

— За да ни склонят да ги приемем, глупавите идеи се позовават на многобройната публика, която ги споделя.

— Либерализмът, за да възпита народа, го разглезва до превръщането му в стар развратник.

— Болката, злото, грехът са очевидности, на които можем да се опрем, без да се боим, че ще поддадат.

— По-добре да видим уважаваното от нас оскърбено, отколкото използвано.

— „Бог“, като заключение на разума, е синоним на едно изнемощяло мислене.
— Тъпоумието на страстите му спасява човека от тъпоумието на мечтите му.

— Истината умира, задушена от копелетата, които е народила от съжителството си с глупаци.

— Предпазливостта, с която стъпва ходещият между пропасти, се възприема като страх от онзи, който кръстосва улиците.

— Всяко земно великолепие е дело на смаяни ръце, защото никое великолепие не зависи от човешката воля. Защото всяко великолепие отхвърля радикалното утвърждаване на греха.

— Аплодисментите удовлетворяват, но и тревожат.

— Без съмнение богословът ще остане по-изненадан от набожната домакиня.

— Хората обикновено заселват само най-ниските етажи на душата си.

— Без религиозна рутина душите се отучават от деликатни и изящни чувства.

— Луксът е вулгарен, когато е демонстрация на богатство, но не и когато демонстрира кое е благородно, властно и свято.

— Народът омърсява идеите и очиства думите.

— Съзнателно да говори глупости си позволява само онзи, чиято аудитория е многобройна.

— Социализмът е роден от носталгия по сплотеността на обществото, разрушена от буржоазния атомизъм. Но социализмът не разбира, че обществената сплотеност не е в тоталитарното уплътняване на индивидите, а в системната цялостност на една йерархия.

— В благородните души принципите са натурализирани.

— Умът на съвременника бързо се превръща в хватателен орган на неговата лакомия.

— Съвършеният майстор си забранява хитростите на занаята.

— „Доказателствата“ за християнството са опити да се премълчи за благодатта.

— Нека не залъгваме никого: дяволът може да осигури материалните богатства, които обещава.

— За да отхвърлим многобройните неопровержими твърдения е достатъчно да съзреем.

— Деспотизмът изсушава, бунтът скопява, свободата покварява. Нещо възвишено може да бъде издигнато само върху свободното подчинение.

— Расистът лъже себе си, вярвайки в съществуването на чисти раси, а антирасистът – вярвайки, че съставките на напитката нямат значение.

— Глупакът, избавен от финансови вълнения, умира от скука.

— Научното мислене почиства ума, но изтрива много при почистването.

— Най-безсрамното зрелище е сладострастният трепет, с който тълпата слуша ласкаещия я оратор.

— Разтварянето на няколко капки християнство в левичарския ум превръща глупака в съвършен глупак.

— Действителното превъзходство е непоносимо за глупака. Имитациите на превъзходство, обаче, го очароват.

— Вярата е дъщеря на стриктния емпиризъм и на един ум, когото скритите външни влияния не подвеждат.

— Всяко общество се ражда заедно с враговете си, които го съпътстват мълчаливо до нощната сгода, при която му прерязват гърлото.

— Вулгарността на новото преуспяло еснафство ни кара да тъгуваме по вулгарността на старата заможна буржоазия.

— Да не допускаме да превърнат лудостта и скандала на християнството във вежлива баналност.

— Грандиозността в съвременното изкуство започва с героическия титанизъм на Микеланджело и завършва с карикатурния титанизъм на Пикасо.

— Народът се покръства не в религията, проповядвана от едно войнстващо малцинство, а в тази, налагана от едно военнизирано малцинство. Християнството или исляма са знаели това. Комунизмът го знае.

— Вярата не е убеждение, което трябва да защитаваме, а убеждение, срещу което не успяваме да се защитим.

— Да оставим работата по синтеза на Бог.

— Ослепителната яркост на някои истини ги прави невидими.

— Умът забременява само след тайни срещи.

— Чул, че християнството има социални последици, глупакът бърза да заключи, че то има социалистически последици.

— Да се къпем в скептицизма на вярата си, за да не се скове в убеждение.

— Интелектуалец не е този, който мисли, а който се изказва.

— Капитализмът действително е виновен в това, в което го обвиняват, но да бъде осъждан само той е гаранция за безнаказаност на истинския престъпник.

— Да не се доверяваме на вкуса на онзи, който не знае как да се отвращава.

— Умът трябва неуморно да се бори срещу склерозирането на откритията си.

— Единствено самотникът е способен да мисли за нещо повече от тактически истини.

— Множеството се храни само с интелектуални отпадъци.

— Не всеки професор е глупак, но всеки глупак е професор.

— Псевдофилософският брътвеж е любимият език на новопокръстените.

— Дори и най-големият глупак има нощи, през които защитата му срещу истината се пропуква.

— Глупавите идеи променят дори походката на своите почитатели.

— Който не е бил свидетел на някаква революция, не познава мярата на човека. Не се ли дължи, например, зрелостта на Causeries du Lundi на близостта им до 1848 година?

— Когато се целим нависоко, няма публика, способна да разбере дали сме уцелили.

— Да не доставяме на глупавите идеи удоволствието да ни възмущават.

— Да опитаме да превърнем тежестта, която ни смазва, в сила, въздигаща ни към спасението.