Страхът от смъртта е от суета, не от щастие. Точно когато се суетиш и изведнъж си спомниш за смъртта, тя ти се струва непоносим абсурд и ужас. Когато обаче в душата ти е тишина и щастие - тогава и мислиш за смъртта, и я възприемаш другояче. Защото самата тя е нивото на високото, на важното, и в нея ужасява само нейното несъответствие с дребното, с нищожното. В щастието, в истинското щастие, винаги има докосване на душата до вечността и поради това то е отворено за смъртта - подобното познава подобното. В суетата пък няма вечност и поради това тя се ужасява от смъртта.
Александър Шмеман
