Цитати от Николас Гомес Давила

— Който иска да знае какви са сериозните възражения към християнството, трябва да попита нас. Възраженията на невярващия са глупави.

— Забрави за доказателствата си. Аз слушам не твърденията ти, а гласа ти.— Този, който не се приспособява към живот сред противоречиви очевидности, накрая се приютява сред добре подредени измами.

— Днешният човек разглежда дори най-безобидната истина като непоносима дързост.

— Либералният ум не разбира, че ужасите, които го плашат, са обратната страна на илюзиите, на които се възхищава

— Високопарността на посланика обикновено е пропорционална на незначителността на посланието.

— След внимателното вглеждане в съседа, адът не изглежда вече чак толкова несправедливо наказание.

— Порнографът е изразителят на съвременната душа.

Отчаяната молитва

Мисля, че първото много важно нещо, за да бъде чута молитвата за детето ти, за мъжа ти или жена ти, е безнадеждността. Когато престанеш да се надяваш на парите си, на ума си, на красотата си, на способностите си, на правата си, когато се "отчаеш" от всички тези неща, мисля, че тогава твоята молитва към Бога започва да се извършва по правилен начин и смятам, че загубилите тази надежда хора имат най-хубавите молитви. Защото те викат отчаяно, загубили са всичко, нямат никаква надежда, отчаялите са ги лекарите, психиатрите, философите, адвокатите на тази земя, „мъдрите” от този свят, политиците от този свят, артистите, певците. Загубилият тази надежда започва да се надява на нещо друго. Ние обаче още не сме се отчаяли от самите себе си, от нашите способности и от спестяванията ни в банката, от нашата хубава къща и имот и се уповаваме на нещо друго, а не на Бога. За да стане чудо, с две думи, възлюбени приятелю, е много важно да не се уповаваш на неща от този свят, защото те не могат да ти дадат нищо от това, което искаш. Затова трябва да си отсякъл всяка надежда от тази земя и да казваш в себе си: "Край! Само Бог може да ми помогне, стигнал съм до предела, до ръба на пропастта, отчаян съм!" 

Андрей Конанос

Обръщане

...Но аз не дремех, а едва се сдържах да не хлипам с глас, защото си припомних колко се присмивах на един човек във влака някога, като го слушах да разказва как повярвал в Бога. И сега, дума по дума помнех разказа му. Бил офицер на фронта при "Червената стена" към Гърция  през  Първата  световна  война  (той  бе  възрастен,  с  брада  като  на  Бог)  и  при нееднократни превземания и отстъпвания на някаква кота попаднал сам в гора, превзета от гърците. А те не оставяли никога при плен жив български офицер. Дори имало данни, че някои  ослепявали  по  примера  на  някогашния  император  Василия  Българоубиец,  който ослепил Самуиловите войници. В смъртния си страх този някогашен офицер се залутал из най-непристъпните места на гората, за да не го пленят. Заврял се в някаква пещера и притеглил камъни на малкия и тесен вход. Наоколо се чувала гръцка реч и команди. Криел се той там и чакал българите отново да превземат това място. Но минало ден, два, пет, осем, а наоколо си оставало гръцко. Вода се сцеждала из някаква цепнатина, Но той примирал от глад. Какво да прави? Да излезе - значи гръцки плен и смърт при ужасни мъки, да остане скрит - още по-сигурна смърт от глад.

Православен демонизъм

"Светостта без любов е демонизъм, а именно към такава святост се стреми съвременният "духовен" човек".


Александър Шмеман

Руснаците - Илия Бешков

Русинът няма глава и винаги намира такава, задължително чужда, на която той е подчинен и покорен, а не свободен, разумен и целесъобразен с нея. И естествено най-много се хвали с нея, не познава и не признава друга, боготвори я и задължава всички хора към това.

Русинът е дълбоко и абсолютно невярващ - в нищо невярващ, защото е дълбоко опорочен. Неосъзнал и непознал себе си, той непрекъснато лъже, лъже без мярка без полза, защото не знае какво му е потребно, нито за какво е нужен на другите. Той убива, плаче, моли се и краде едновременно само за да не пропусне едно от тези неща, за да не изглежда недостатъчен, непълен човек. Порочен и невярващ, той е в пълна малоценност, която именно иска да прикрие с дързост, лъжа, сълзи и накрая самоубийство.

Преизподня - Илия Бешков

Шабаш. Преизподня. Щастливи са тези, които не виждат, не чувстват, не усещат целия този ужас. Години, години, хиляди дни и нощи - безкрайното време е отровено с мерзост и зловоние; всяка дума е извратена, всеки глас - лъжлив, всеки поглед - смърт. Зная те кой си ти, велики мерзавецо, и твоите ангели зная. Опустошавате човека, за да огорчите Бога, но Неговото Слово ще блесне и вие с вашия мерак ще се продъните в земята. От думите ви няма да има следа, утъпканата земя ще цъфне отново. Вашето бездарие ще засуши като пепел зловещото ви гърло, безчестието ви ще ви направи страхливи, а страхът ще се вплете в краката ви. Сълзите на молещите се ще ви издавят като гадаринското свинско стадо. Не за себе си се моля Богу, а за тези, които си обзел - ти, княже на този свят, за да ги хвърлиш опозорени пред лицето на Бога, а не да им помогнеш. Защото кому си помогнал, Сатана! Зная чудовищната ти сила, но молитвата на детето е по-могъща от теб. Страхлив си, мерзавецо, затова всяваш страх у другите, затова не откриваш името си пред човеците, а стоиш зад псевдоним. Защото кръщението е огън под езика ти, а истината - слепота за коварния ти поглед.

Знаеш ти сърцето ми, където си вплитал нечистите си пръсти, и мислите ми си развихрял, и тялото ми си изгарял със страст и болести.

Аятоласи на новочекизма - Николай Фенерски за православните войници

"Православните войници отиват на война с благословия. Те не искат да убиват, но им се налага да го правят. Те са мъже и бранят дома си, Родината си."

Николай Фенерски

http://www.pravoslavie.bg/%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%BD%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0/%D0%B3%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%8A%D1%82-%D0%B1%D0%BE%D0%B6%D0%B8/

7 годишно босненско дете умишлено убито с хирургическа точност от православен сръбски снайперист.