...Но аз не дремех, а едва се сдържах да не хлипам с глас, защото си припомних колко се присмивах на един човек във влака някога, като го слушах да разказва как повярвал в Бога. И сега, дума по дума помнех разказа му. Бил офицер на фронта при "Червената стена" към Гърция през Първата световна война (той бе възрастен, с брада като на Бог) и при нееднократни превземания и отстъпвания на някаква кота попаднал сам в гора, превзета от гърците. А те не оставяли никога при плен жив български офицер. Дори имало данни, че някои ослепявали по примера на някогашния император Василия Българоубиец, който ослепил Самуиловите войници. В смъртния си страх този някогашен офицер се залутал из най-непристъпните места на гората, за да не го пленят. Заврял се в някаква пещера и притеглил камъни на малкия и тесен вход. Наоколо се чувала гръцка реч и команди. Криел се той там и чакал българите отново да превземат това място. Но минало ден, два, пет, осем, а наоколо си оставало гръцко. Вода се сцеждала из някаква цепнатина, Но той примирал от глад. Какво да прави? Да излезе - значи гръцки плен и смърт при ужасни мъки, да остане скрит - още по-сигурна смърт от глад.
