Батюшката разказваше, как са ги учили в училище на Закон Божий, на вяра: карали ги да преразказват свещеното Писание без каквото и да е приложение към практическия живот, да зазубрят текстове, без да вникват в смисъла им, да заучават само с разсъдъка си догматите, заповедите и фактите от историята. В цялото преподаване не се чувствувало никакъв живот.
Преподавали християнството само външно, в най-добрия случай „научно“ и по този начин съвсем убивали духа му у учащите се. Християнството се изучавало като страничен, външен обект, който трябвало да бъде изучаван само защото така е решено, а не за да бъде то ръководство за нов живот според Христа.
Преподаването, като цяло, се водело дотам безжизнено и схоластично, че уроците по Закон Божий се превръщали във време, което човек просто трябва насила да претърпи — „време за насмешки и кощунства“. По този повод батюшката често казваше, че тъкмо затова най-злите безбожници са излизали от стените на духовните училища.
Явно е, че при такова преподаване, юношата действително не е могъл да знае какво да стори, за да наследи вечен живот. В същото време той не е могъл да се задоволи с голото, разсъдъчно, „интелигентско“ признаване на Божието битие.
О. Никон казваше още, че руският народ е обърнал гръб на вярата си толкова леко след революцията, тъкмо защото всичкото му християнство се е състояло в изпълнение почти изключително на външни предписания: да се поръча водосвет, молебен, кръщение, да се запали свещ, да се даде за помен, да не се яде блажно през поста. Християнството се превърнало за народа в някакъв набор от църковни обреди и обичаи, народът почти нищо не знаел за борбата със страстите, защото рядко някой го е учил на това. Пастирите пасли повече себе си, отколкото паството си. Ето защо веднага щом казали на народа, че обредите са измислица на поповете и заблуда, мнозинството лесно престанало да вярва в Бога, защото за него по същество Бог е бил обред, който трябвало да осигури един добър живот. Ако пък обредът е лъжа, тогава и сам Бог е измислица.
