Обръщане

...Но аз не дремех, а едва се сдържах да не хлипам с глас, защото си припомних колко се присмивах на един човек във влака някога, като го слушах да разказва как повярвал в Бога. И сега, дума по дума помнех разказа му. Бил офицер на фронта при "Червената стена" към Гърция  през  Първата  световна  война  (той  бе  възрастен,  с  брада  като  на  Бог)  и  при нееднократни превземания и отстъпвания на някаква кота попаднал сам в гора, превзета от гърците. А те не оставяли никога при плен жив български офицер. Дори имало данни, че някои  ослепявали  по  примера  на  някогашния  император  Василия  Българоубиец,  който ослепил Самуиловите войници. В смъртния си страх този някогашен офицер се залутал из най-непристъпните места на гората, за да не го пленят. Заврял се в някаква пещера и притеглил камъни на малкия и тесен вход. Наоколо се чувала гръцка реч и команди. Криел се той там и чакал българите отново да превземат това място. Но минало ден, два, пет, осем, а наоколо си оставало гръцко. Вода се сцеждала из някаква цепнатина, Но той примирал от глад. Какво да прави? Да излезе - значи гръцки плен и смърт при ужасни мъки, да остане скрит - още по-сигурна смърт от глад.

Православен демонизъм

"Светостта без любов е демонизъм, а именно към такава святост се стреми съвременният "духовен" човек".


Александър Шмеман

Руснаците - Илия Бешков

Русинът няма глава и винаги намира такава, задължително чужда, на която той е подчинен и покорен, а не свободен, разумен и целесъобразен с нея. И естествено най-много се хвали с нея, не познава и не признава друга, боготвори я и задължава всички хора към това.

Русинът е дълбоко и абсолютно невярващ - в нищо невярващ, защото е дълбоко опорочен. Неосъзнал и непознал себе си, той непрекъснато лъже, лъже без мярка без полза, защото не знае какво му е потребно, нито за какво е нужен на другите. Той убива, плаче, моли се и краде едновременно само за да не пропусне едно от тези неща, за да не изглежда недостатъчен, непълен човек. Порочен и невярващ, той е в пълна малоценност, която именно иска да прикрие с дързост, лъжа, сълзи и накрая самоубийство.

Преизподня - Илия Бешков

Шабаш. Преизподня. Щастливи са тези, които не виждат, не чувстват, не усещат целия този ужас. Години, години, хиляди дни и нощи - безкрайното време е отровено с мерзост и зловоние; всяка дума е извратена, всеки глас - лъжлив, всеки поглед - смърт. Зная те кой си ти, велики мерзавецо, и твоите ангели зная. Опустошавате човека, за да огорчите Бога, но Неговото Слово ще блесне и вие с вашия мерак ще се продъните в земята. От думите ви няма да има следа, утъпканата земя ще цъфне отново. Вашето бездарие ще засуши като пепел зловещото ви гърло, безчестието ви ще ви направи страхливи, а страхът ще се вплете в краката ви. Сълзите на молещите се ще ви издавят като гадаринското свинско стадо. Не за себе си се моля Богу, а за тези, които си обзел - ти, княже на този свят, за да ги хвърлиш опозорени пред лицето на Бога, а не да им помогнеш. Защото кому си помогнал, Сатана! Зная чудовищната ти сила, но молитвата на детето е по-могъща от теб. Страхлив си, мерзавецо, затова всяваш страх у другите, затова не откриваш името си пред човеците, а стоиш зад псевдоним. Защото кръщението е огън под езика ти, а истината - слепота за коварния ти поглед.

Знаеш ти сърцето ми, където си вплитал нечистите си пръсти, и мислите ми си развихрял, и тялото ми си изгарял със страст и болести.

Аятоласи на новочекизма - Николай Фенерски за православните войници

"Православните войници отиват на война с благословия. Те не искат да убиват, но им се налага да го правят. Те са мъже и бранят дома си, Родината си."

Николай Фенерски

http://www.pravoslavie.bg/%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%BD%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0/%D0%B3%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%8A%D1%82-%D0%B1%D0%BE%D0%B6%D0%B8/

7 годишно босненско дете умишлено убито с хирургическа точност от православен сръбски снайперист.

Достойната молитва

Когато беседваме с приятел, с мъжа си, с жена си, с близки хора ние се стараем да говорим правдиво и достойно. Така трябва да се научим да говорим и с Бога. Само че, като говорим с Бога, например като Го молим за нещо (макар че с това не се изчерпва нашият молитвен живот), трябва винаги да помним, че стоим пред Божието величие, пред Божията святост.

Но не само това: трябва да помним, че човекът не е лакей, не е раболепен, че ние заставаме с цялото си човешко достойнство. За Бога ние значим твърде много. Той ни е възжелал, за да ни сътвори. Той ни е сътворил не просто, за да ни приведе в живот по силата на Своята власт, да се поизмъчим известно време и в един ден да застанем пред съда; Той ни е сътворил по любов. Неговият зов, който ни е оживотворил, е призив вовеки да останем Негови приятели; Той ни е призовал да останем родни Нему, Негови деца, синове, дъщери, да Му бъдем така близки, скъпи, както Единородният Негов Син Иисус Христос е станал място за вселение на Светия Дух; да се приобщим към Самото Божество. Ако става дума за това как Бог оценява човека, отпаднал от Него, отговорът е така прост и така страшен: цената на човека в Божиите очи – това е целият живот, цялото страдание, цялата смърт на Иисус Христос, Неговия Син, станал човек. Ето какво значим за Бога. Затова да не смеем да заставаме пред Бога като роби, като наемници, да не смеем да хленчим, да се унижаваме, да угодничим; трябва да се научим да стоим пред Бога със съзнание за Неговото достойнство и да Му говорим, както син или дъщеря говори с баща си, когото уважава, но и като чеда, които бащата уважава, чието достойнство за него значи твърде много.

Аристократизъм

Аристократът, благородникът трябва да усеща, че всичко, което го възвисява, е получено от Бога, а всичко, което го унижава, e резултат от неговата вина. Това е пряко противоположно на плебейската, неблагородната психология, която възприема всичко възвисяващо за лично придобито, а всичко унижаващо - за обида и вина на другите. Типът на аристократа е пряко противоположен на типа на роба и на типа на parvenue-тo.

Николай Бердяев - "Философия на неравенството"