"Архипелаг Гулаг"
Автор: Александър Солженицин
Нашите руски пера пишат на едро, преживели сме какво ли не, а почти нищо не сме описали и назовали, ала за западните автори с техния навик да разглеждат през лупа всяка клетчица на битието, да разклащат аптекарското шишенце в лъчистия сноп на прожектора, това е епопея, това са още десет тома „По следите на изгубеното време“: да разкажат за душевния смут на човека, когато килията е претъпкана двадесеткратно, а няма кофа и до клозета водят хората един път в денонощието!
Естествено, тук има много технически начини, които са им неизвестни: за тях не е изход да пикаеш в брезентовата качулка и изобщо биха отхвърлили съвета на съседа да свършват работата в ботуша си! А между другото това е почерпан от проверената мъдрост съвет и ни най-малко не означава да си развалиш ботушите, нито пък да се сведе функцията им до кофа за ходене по нужда. Това значи: ботушът трябва да се свали, да се обърне наопаки, след това кончовът да се подгъне навън и по този начин да се образува закръглен улей, толкова желаният съд!
Но затова пък с какви психологически варианти западните автори биха обогатили своята литература (без какъвто и да е риск банално да повторят прочутите майстори), стига само да знаеха режима в същия този Минусински затвор: за храната четирима разполагат само с една чиния, а питейната вода се полага по едно канче на човек за през целия ден (канчета има). И ето че единият от четиримата използува общата чиния, за да облекчи напиращата го отвътре потребност, но преди обяда отказва да предостави своя запас от вода за измиването й. Каква конфликтна ситуация! Какъв сблъсък между четири характера! Какви нюанси!
Но затова пък с какви психологически варианти западните автори биха обогатили своята литература (без какъвто и да е риск банално да повторят прочутите майстори), стига само да знаеха режима в същия този Минусински затвор: за храната четирима разполагат само с една чиния, а питейната вода се полага по едно канче на човек за през целия ден (канчета има). И ето че единият от четиримата използува общата чиния, за да облекчи напиращата го отвътре потребност, но преди обяда отказва да предостави своя запас от вода за измиването й. Каква конфликтна ситуация! Какъв сблъсък между четири характера! Какви нюанси!
(Не се шегувам. Тъкмо така се разкрива дъното на човека. Само че руското перо няма кога да опише това, а руският човек няма кога да го прочете. Не се шегувам, защото само лекарите ще ви кажат как месеците в такава килия погубват за цял живот здравето на човека, дори да не е бил разстрелян по времето на Ежов и да е реабилитиран при Хрушчов.)
