Всички мъже и жени жадуват за Бог. Тази жажда обаче, е доста често замаскирана или погрешно тълкувана, но факта си остава: жаждата за Бог съществува. На всеки един човек му се иска да извика „Господ мой и Бог мой”, но този вик е удавен в морето на съмнение, неподчинение; притъпен е от болката на всекидневието, както и замаскиран от посредствените удобства в живота.
Тогава става нещо – дума, случка, сън – и изведнъж се появява усещането за невероятна Благодат, смайващо Желание, предизвикателна Надежда и решителна Вярност. Усещането обаче, само по себе си не е достатъчно. Занемарено, то се превръща в религиознен сантиментализъм или романтични хленчения. Или по-лошо, втвърдява се и се превръща в патриотично високомерие или фарисейско снобарство. Ролята на свещеника е да пренебрегне всички субективности и идеологии, и да излезе на открито като назове това усещане със истинското му име: Бог.
Юджийн Питърсън
