Християнството и антисемитизъмът

Религиозната съдба на еврейството

Леон Блоа, един страстен католик, бе писал: "Представете си, че хората около вас говорят постоянно и с огромно презрение за баща ви и за майка ви и че отношението ви към тях се изразява с унизителни обиди и сарказми; как ще се чувствате? Тъкмо това правят по отношение на нашия Господ Иисус Христос. Забравят или не искат да знаят, че нашият Бог, който е станал човек, е евреин, преди всичко евреин по кръв, че майка му е еврейка, цвете на еврейската раса, че апостолите са били евреи, както и всички пророци, накрая ­ че нашата свещена литургия е взета от еврейските книги. Как да изразим тогава чудовищността на оскърблението и кощунството, каквото всъщност представлява унизяването на еврейската раса?"

Православните "биг брадъри"

"Биг Брадър" е ниска топка за истинския християнин, но е чудесна дъвка за православните нравоучители. Които сякаш забравиха, че един неслучаен човек от Българската Православна Църква вече участва в Биг Брадър и за съжаление се вписа чудесно в стилистиката на предаването. Много "брадъри" на Православието, дори и вън от телевизионния формат на "Big Brother", усилено практикуват евтината си шоуменска и нравоучителна проповед, която подменя вярата ни със куха фарисейщина.

Представям ви един позабравен, но все още актуален текст на Петя Николова за "православните брадъри":

Бях се зарекла да не говоря  за сагата “Тодор Карагьозов в Биг брадър”, преди шоуто да приключи, за да не ставам част от рекламната кампания на предаването. Сега шоуто свърши и е време да се каже недоизказаното, време е за думи, които няма да бъдат меки. Не мога да замълча, макар да не съм канена в нашето си православно издание на “Голямата уста”, където вече месеци наред изобилства от  похвални слова за великото дело на Тошко. В това православно интернет-студио има водещи и коментатори и май доста многобройна “благочестива аудитория”. Там чухме всичко. Чухме, че Тошко ще свидетелства за православието пред нашето пропаднало общество. Чухме, че той ще извърши “велики дела” на мисионерство и съдбоносна за нашата Църква социално-просветна дейност. Чухме как всички трябва да подкрепяме неговата почти невъзможна мисия. Чухме как “Биг брадър” и целият свят са направили световен заговор (естествено с участието на масоните), който цели предаването да се манипулира и “харизматичната” мисия на Тошко да се компрометира (ясно защо: така искат враговете на православието). Почетохме  и анализите на видни “православни анализатори”, които обсъждаха евентуалните ползи и вреди от това участие и стратегически ни призоваха  “да изчакаме, за да видим какво ще се случи”! Чухме всичко! Доста неща обаче не разбрахме!

Новомъчениците на комунизма

"Комунистите напълниха небето със светци"

архимандрит Арсений (Папачок)

Аятоласи на новочекизма - Николай Фенерски

" Един приятел преди седмица ми казва, че не разбира хората като мен. Щото как съм можел да се пиша християнин, след като съм способен да убия – за да защитя семейството си например, или да открадна – за да нахраня семейството си например… Ако си християнин, заявява човекът, не би трябвало да помислиш дори, че си способен на такъв грях. Ама че тесногръдо отношение, помислих си. Невъзможно, ограничаващо, едностранчиво, плоско, да, най-вече плоско, евклидово, двуизмерно отношение към християнството. "

Николай Фенерски

Източник: http://www.pravoslavie.bg/%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%BD%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0/%D0%BD%D0%B5%D0%B3%D1%8A%D1%80%D1%8A%D1%82-%D1%81%D0%B8-%D0%B5-%D0%BD%D0%B5%D0%B3%D1%8A%D1%80/

Кратка проповед от Антоний Сурожки

… Владика Антоний Сурожки разказва как по време на една литургия излязъл на проповед и казал следното:

„Вчера на вечерната служба дойде една жена с дете. Беше с панталони и без забрадка. Някой от вас ѝ е направил забележка. Тя си заминала. Не знам кой от вас ѝ е направил забележката, но заповядвам на този човек до края на живота си да се моли за нея и за това дете, за да ги спаси Господ. Защото заради вас тя може никога повече да не дойде в храма“.

Обърнал се и се оттеглил. Това била цялата проповед.

Източник: http://zadrugata.com/2015/10/02/%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD-%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D1%83%D1%82%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%B4-%D0%BD%D0%B0-%D0%B2%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BA/

Бог разпнат

Автор: Артър Кац

 Ето темата ми тази вечер: разпъването на Исус; още по-точно: кръстът на разпънатия Месия. Бързам да кажа „кръстът на разпънатия Месия”, за да не помислите, че става въпрос за предмета, който хората залепят до кормилото на колата си или носят на верижка на врата си; за предмета, който украсява много църкви и домове. Не говоря за този кръст, а за кръста на разпънатия Помазаник. Павел написа: „бях решил да не зная между вас нищо друго, освен Исус Христос, и то Христос разпънат”. Мисля, че това решение е било мъдро и най-вероятно му е струвало скъпо, защото е бил евреин. Има нещо особено в еврейския ум - той иска да знае много неща заради себе си. Вероятно на Павел му е била нужна много дисциплина и изключително усилие на волята, за да не се интересува от нещата, които са били интересни, но странични. Умовете на много от тези, които сега ме слушат, са или бойно поле, или игрище за всякакви идеи и желания. Уверявам ви, че ако сте завършили училището на „Плейбой”, на спортните списания и на всички други неща, към които умът лесно се привързва, ще се привържете лесно и за духовни и религиозни неща, освен ако не изберете алтернативата. Това е защото най-силното желание на ума е да бъде зает с нещо. Ако знаехме колко е важно разпъването на Христос, щяхме да се подготвим и нямаше да позволим в умовете ни да се преплитат хиляди неща. Щяхме да оставим Бог да ни даде основополагащото за вярата и живота ни разбиране – разбирането за Христос, и то разпънат. Това е отговорът на приумиците и фантазиите, на които сме склонни.

Все по-ясно ми става, че вместо да признаем, че Бог да ни създава по образа си, повечето от нас сме го измислили по наш образ. Много хора си фантазират. Въпреки, че използваме името „Исус”, изглежда, че всеки от нас има собствена версия за Исус. Ако твоят Исус е различен от този, който бе разпънат на кръста, ти имаш Исус, който преследва собствените си интереси – Исус, когото си моделирал по собствения си образ. Тези фантазии са вдъхновени от многото портрети на Исус, които съвременното поколение може да си купи на плакати. Всеки от тези портрети е по-внушителен от изображенията, които хората са имали преди години. Тези Исусосвци са юначни, мъжествени, привлекателни, очарователни, но ви уверявам, че дори най-големият художествен талант и най-силното въображение не могат да предадат гледката на разпънатия Исус. Отчаяно и спешно се нуждаем да го опознаем точно какъвто е. 

Изборът между ляво и дясно според Александър Шмеман

Автор: Борис Маринов

Като трета голяма тема в „Дневниците”, поне според мен, може да бъде посочен светът на политическите идеи, „лявото” и „дясното” и тяхното взаимно отношение към и с християнския светоглед. Противно на често натрапваната препоръка, че истинският християнин трябва да стои далеч от света, о. Александър проявява жив, действителен интерес към случващото се както в собствената му държава (САЩ), така и навсякъде по света, особено в бившия Съветски съюз. Наблюденията и отсъдите му по отношение на „лявото” и „дясното” и въобще на света на голямата политика са не по-малко честни и правдиви, отколкото и тези за църковната съвременност, в която живее. Те са всъщност взаимно свързани. Едновременно живо интересуващ се от съвременния свят в цялото му многообразие обаче, той през цялото време остава на първо място верен на своята църковна идентичност и е дълбоко необвързан с нито една политическа програма. При него отсъства каквато и да било вътрешна симпатия към едно или друго течение или тенденция от политическия спектър: „За мен – четем в „Дневниците” – става все по-очевидно, че – в дълбочината на своето подсъзнателно и ирационално – „дясното” и „лявото” са именно des états d’âme (състояние на душата) и поради това те са страшни: всяко от тях именно в своята слепота” (Втора тетрадка, 13 април 1975 г.). И още по-категоричното: „Прочетох книгата на „левия” журналист Jean Lacouture. Все същото чувство, че са ми еднакво противни – при това отдавна – и десните, и левите” (Първа тетрадка, 26 април 1974 г.).